В последно време качеството на работната среща сепревръща
във все по-важен фактор за бизнеса. Много компании реновират или сменят офисите си и в тази връзка търсят услугите на архитекти и интериорни дизайнери. Някои фирми определят бюджет още преди да стартират процеса по проучване и работа с проектантско студио, което често води до нереалистични очаквания за нисък бюджет, поради липсата на информираност за цените в сектора. По-добрият вариант е бюджетът да се форми след поне първоначални консултации с проектанта, който ще изготвя интериорния проект – по този начин в заданието за проектиране ще залегне по-реалистичен бюджет, изчислен на база предишен опит на проектанта.
Разбира се, всяка предварителна цифра е приблизителна и е необходимо да се заложат резерви, защото е невъзможно да се предвиди и остойности всичко в един бъдещ проект, преди да бъде измислен. Винаги има фактори, които влияят и изменят цената – промяна да дизайна спрямо първоначалното задание, добавяне, премахване и промяна на различни елементи и материали, разходи за непредвидени дейности, които изникват едва след започване на самото изпълнение, и не на последно място – инфлацията в сектора. Повишаването на цените стандартно се случва на годишна база или на полугодие, но от началото на 2021-ва в сектора строителство и интериорен дизайн се наблюдава висока инфлация – много материали поскъпват на всеки две седмици с по 3-5%. Резултатът е, че за около година някои материали поскъпнаха със 150-200% (например като OSB и MDF плоскости).
Изчисляването на ориентировъчна предварителна цифра на кв.м. на база предишен опит е сравнително лесно, но неточно, защото всеки интериорен проект е различен и разработен според индивидуално задание. Затова някои компании изискват да бъде направено приблизително остойностяване след приключване на етапа Идеен проект. Тази практика от една страна е полезна, тъй като дава малко по-добра предварителна яснота за цифрите и може да се предвиди по-точен бюджет, изготвен на по-реална база. От друга страна обаче, тази представа може да бъде и подвеждаща, тъй като докато не са изготвени точни количествени сметки и описания на всяко едно перо от проекта, не е възможно да се каже колко ще струва изпълнението.
Това е така, защото има голямо значение дали в един офис 90% от преградните стени ще бъдат от гипсокартон, а 10% – от стъкло, или обратното. А когато става въпрос за стотици квадратни метри площ, промяната на това съотношение дава значителна разлика в бюджета – гипсокартоновата преграда (например W112) е на цена около 55 лв/кв.м., а двойната стъклената преграда – на цена около 330 лв/кв.м. (6 пъти повече). Пример за офис с преобладаващи стъклени преградни стени може да се види на изображенията по-долу:
Единственият начин да се изготви предварителен бюджет на етап идеен проект, е да се извадят предварителни количествени сметки. За съжаление, тези предварителни количествени сметки не е възможно да бъдат твърде точни, защото много от информацията на този етап все още липсва или е приблизителна – например все още не са изготвени разгъвки на стени, детайли и схеми на типовете решения, не са уточнени мебели, осветителни тела, видове и квадратури на различни подови, стенни и таванни финиши и тн. Това силно затруднява изчисляването на количествата, а при липса на информация, на която да стъпят, започват предположения, закръгления и груби сметки. Резултатът накрая е подвеждащ: конкретна цифра, но изчислена на базата на приблизителна информация. Тази цифра заляга като бюджет за изпълнение в плана на съответната компания и всички се фокусират върху нея. Много е трудно тя да бъде променена впоследствие, а това е неизбежно в една или друга степен и е свързано с много обяснения, напрежение и търсене на отговорност за разликите.
Друго неудобство при изготвяне на количествена сметка на етап идеен проект е, че тя не може да бъде доразвита в техническия етап от проектирането, а трябва да бъде изготвена наново. Причината за това е, че много от описаните пера и позиции се променят, други се премахват, трети се добавят. Освен до дублиране на дейности и оскъпяване на проектантския процес, това води и до повишен риск от обърквания и грешки.
Не на последно място е така нареченото „експериментиране“ с взаимовръзката визия-цена. При изготвянето на идеен проект и предварителното му остойностяване, е възможно бюджетът да е по-висок от възможностите или очакванията на компанията. В такъв случай архитектурното студио извършва промени по проекта, като някои от клиентите искат да проверят колко би струвало изпълнение ако се направи промяната Х, а ако това не е достатъчно – колко ще струва ако се направи промяната Y и тн. Това добавя не само време за извършването на съответната промяна или вариант в идейната фаза, но също и време за изчисление и изготвяне на съотевтния вариант на количаствена сметка.
Нашият съвет към клиентите по отношение предварителното бюджетиране е формирането на първоначална представа за бюджет да е само ориентировъчно, на база цена/кв.м. – според предишен опит на проектанта по сходен проект. По отношение по-точната яснота за бюджета – тя може да се получи едва след финализиране на проекта и остойностяване на всяко едно перо от него. Всякакви други опити за ценообразуване на предварителен или междинен етап оскъпявт и удължават проектантския процес, но не носят достатъчно допълнителна стойност за клиента, поради липсата на подробна информация, на която да бъдат базирани.
Има едно широко разпространено схващане при изготвянето на проект за интериорен дизайн – всеки цвят и материал, използван в идейния проект, трябва да е подробно специфициран в техническата документация, защото не може да се разчита, че фирми-изпълнители и доставчици ще вземат предвид визуализациите, а в някои случаи гледат само чертежите и количествените сметки. Ако там не са описани RAL номера за цветовете или имена като например „избелен дъб“ и „орех“ за дървените плоскости, автоматично се приема, че „няма достатъчно информация“ и „ще заложим нещо по наше усмотрение“. За да се избегнат грешки и изненади, в техническата документация специфицираме достатъчно ясно заложените цветове, материали и елементи. Предимството при това подробно специфициране е, че до известна степен улеснява клиента или изпълнителя/доставчика, като позволява директно поръчване без чудене между различни предложения и варианти на един и същи материал.
Преди започване на работа по какъвто и да е интериорирен проект, е необходимо да бъдат уточнени всички изисквания на клиента към проекта, за да бъде изготвено задание за проектиране. Заданието е основа за развиване на проектните идеи и решения и върху него стъпва целият по-нататъшен процес. Затова е много важно заданието за проектиране да бъде възможно най-ясно и подробно формулирано. Уточняването на изискванията към шест ключови елемента от заданието преди началото на проектантската работа има решаващо значение клиентът и проектантът да са „на една вълна“ по отношение възприятия, усещания и какво се търси в предстоящия проект.