В нашата проектантска практика не веднъж сме се сблъсквали с изискване да изготвим проект за уникален интериорен дизайн, но с нисък бюджет за изпълнение. Нещо креативно, идейно и „разчупено“, но без скъпи материали и нестандартни елементи (които, бидейки нестандартни, също са скъпи за изпълнение). Макар че идеята на първо четене изглежда съблазнителна и дори възможна (нещо като win-win ситуация), трябва да бъдат взети под внимание някои подробности.

Като за начало трябва да бъдат изяснени две дефиниции: 1) какво точно според клиента означава „уникален“ интериорен дизайн и 2) какво според клиента е „нисък“ бюджет. Тъй като различните хора имат различни представи за уникалност, в част от случаите се оказва, че зад това определение стои идеята просто за един естетически издържан съвременен дизайн. Или пък се оказва, че бюджетът, предвиден от клиента и определен от самия него като нисък, всъщност би бил предостатъчен за залагане на качествени материали и изработване на различни нестандартни елементи. В тези две ситуации решаването на задачата е възможно, след уеднаквяване на терминологията. Но има и трети вариант, в който задачата е почти непосилна: вариантът, в който наистина изискването е да се постигне уникален висококачествен интериорен дизайн с много нисък бюджет.

Случвало се е клиент специално ни заведе в апартамент, изпълнен с италиански мебели и скъпи материали, и да постави условие интериорът на неговия апартамент да изглежда по същия начин, но без италианските мебели и висококачествените материали. Решаването на подобен род задачи е извънредно трудно и обикновено е свързано със заместване с решения от по-нисък клас, което води след себе си много компромиси и разбира се – накрая резултатът съвсем не е същият. Само заместването например на МДФ или ХПЛ с ПДЧ автоматично лишава проекта от възможността за редица фини детайли. Заместването на висококачествени осветителни тела и мебелни елементи с нискобюджетни (и съответно по-ниско качествени) води до по-тромава визия на целия интериор, тъй като изработката на тези елементи не е прецизна и осезаемо по-тежка. Заместването на фурнир с нискобюджетен ламинат и на естествен камък (или висококачествен широкоформатен гранитогрес) със стандартни плочки пък придава на повърхностите евтин вид. И не на последно място – залагането на стандартни готови мебели, вместо на интересни специфични интериорни елементи, води към стандартна визия, вместо уникална.

Всичко това, рано или късно, неизбежно води до негативи за самия клиент. Ето защо клиентите, които търсят архитектурно студио за проектиране на уникален интериорен дизайн със собствен характер, трябва да бъдат запознати от самото начало, че качествените проекти идват на съответната цена.

За изпълнението на един 100-квадратов тристаен апартамент (със светла площ около 80 кв.м.), с дизайн като на изображенията по-долу, са необходими около 50-70’000 € и нагоре:

Горна граница няма, всичко зависи от заложените материали, елементи и решения. Най-просто сравнение между елементи от различен клас може да се направи например с отоплителни тела. Един дизайнерски радиатор може да струва 300-500 €, може 1’000, а може и 5’000. Като се вземат предвид и трите стаи на апартамента – 15’000 евро свършиха само за радиаторите (и то без да говорим за лирите в баните). Същото сравнение може да се направи и между различни облицовъчни материали: от 30-40 €/кв.м. за сравнително читав гранитогрес, цените могат да достигнат до 100-200 €/кв.м. за висококачествени широкоформатни греси или пък 300+ за големи естествени каменни фаши с уникална шарка. Перото на мебелите също не е за подценяване; обикновено дори това е най-голямото перо при изпълнението на даден интериорен проект. Уникалната визия и характерните елементи изискват индивидуални, често сложни и скъпи, решения. И под „сложни“ не трябва да се разбира нещо сложно като форма, а дори напротив – минималистичната визия с изчистени линии обикновено изисква индивидуален подход за скриване на всякакви окачвачи, механизми, сглобки и прочее карантия.

Разбира се, не че не може интериорът на един тристаен апартамент да бъде изпълнен и за 20’000 €, но резултатът ще бъде различен – ще е съответстващ на цената. Винаги обясняваме на клиенти, които търсят нискобюджетен интериор, че мисията принципно е възможна, но резултатът ще се различава от интериорите в среден към висок клас, преобладаващи в нашето портфолио. С нисък бюджет за изпълнение не могат да бъдат залагани висококачествени материали, прецизни фини детайли и индивидуални решения, а без тях интериорът често губи уникалността си. Ако се търси някакъв характер при нисък бюджет, трябва да се разчита основно на играта с цвта, като по-евтин метод, но това не винаги е възможно; в най-честия случай крайният резултат е не толкова уникален интериор, а по-скоро едно естестически добре издържано пространство.

За хора, които не търсят интериорен дизайн от висок клас със собствен характер, инвестирането на суми от порядъка на 50’000 € в обзавеждане е неоправдано. Но дори и клиенти, които търсят уникален дизайн и качествени решения, се изненадват от бюджети в този порядък, определяйки ги като пари за ненужен лукс. Тук е моментът за едно важно уточнение: има съществена разлика между интериор във висок клас и интериор в лукс клас. Цените във високия сегмент, в който най-често нашето студио оперира, са правопропорционални на качеството и индивидуалността на решенията, докато цените в луксозния клас осезаемо надвишават качеството, тъй като там поначало целта е друга: клиентът плаща за бранда – за да демонстрира високо положение и социален статус.

С други думи – високите бюджети, които са необходими за изпълнение на типа проекти, каквито нашето студио създава, са правопропорционални на високото качеството на крайния продукт и индивидуалността на визията; не са с цел постигане на излишен лукс. Обратното също е вярно – занижаването на бюджетите обикновено води до занижаване на качеството или до орязване на обхвата (качествени, но по-малко на брой елементи и решения в даден интериор). Ако някой обещава да постигне висок клас интериор на цената на нисък клас решения – най-вероятно има разминаване в терминологията.

В последно време качеството на работната среща сепревръща 

във все по-важен фактор за бизнеса. Много компании реновират или сменят офисите си и в тази връзка търсят услугите на архитекти и интериорни дизайнери. Някои фирми определят бюджет още преди да стартират процеса по проучване и работа с проектантско студио, което често води до нереалистични очаквания за нисък бюджет, поради липсата на информираност за цените в сектора. По-добрият вариант е бюджетът да се форми след поне първоначални консултации с проектанта, който ще изготвя интериорния проект – по този начин в заданието за проектиране ще залегне по-реалистичен бюджет, изчислен на база предишен опит на проектанта.

Разбира се, всяка предварителна цифра е приблизителна и е необходимо да се заложат резерви, защото е невъзможно да се предвиди и остойности всичко в един бъдещ проект, преди да бъде измислен. Винаги има фактори, които влияят и изменят цената – промяна да дизайна спрямо първоначалното задание, добавяне, премахване и промяна на различни елементи и материали, разходи за непредвидени дейности, които изникват едва след започване на самото изпълнение, и не на последно място – инфлацията в сектора. Повишаването на цените стандартно се случва на годишна база или на полугодие, но от началото на 2021-ва в сектора  строителство и интериорен дизайн се наблюдава висока инфлация – много материали поскъпват на всеки две седмици с по 3-5%. Резултатът е, че за около година някои материали поскъпнаха със 150-200% (например като OSB и MDF плоскости).

Изчисляването на ориентировъчна предварителна цифра на кв.м. на база предишен опит е сравнително лесно, но неточно, защото всеки интериорен проект е различен и разработен според индивидуално задание. Затова някои компании изискват да бъде направено приблизително остойностяване след приключване на етапа Идеен проект. Тази практика от една страна е полезна, тъй като дава малко по-добра предварителна яснота за цифрите и може да се предвиди по-точен бюджет, изготвен на по-реална база. От друга страна обаче, тази представа може да бъде и подвеждаща, тъй като докато не са изготвени точни количествени сметки и описания на всяко едно перо от проекта, не е възможно да се каже колко ще струва изпълнението.

Това е така, защото има голямо значение дали в един офис 90% от преградните стени ще бъдат от гипсокартон, а 10% – от стъкло, или обратното. А когато става въпрос за стотици квадратни метри площ, промяната на това съотношение дава значителна разлика в бюджета – гипсокартоновата преграда (например W112) е на цена около 55 лв/кв.м., а двойната стъклената преграда – на цена около 330 лв/кв.м. (6 пъти повече). Пример за офис с преобладаващи стъклени преградни стени може да се види на изображенията по-долу:

Единственият начин да се изготви предварителен бюджет на етап идеен проект, е да се извадят предварителни количествени сметки. За съжаление, тези предварителни количествени сметки не е възможно да бъдат твърде точни, защото много от информацията на този етап все още липсва или е приблизителна – например все още не са изготвени разгъвки на стени, детайли и схеми на типовете решения, не са уточнени мебели, осветителни тела, видове и квадратури на различни подови, стенни и таванни финиши и тн. Това силно затруднява изчисляването на количествата, а при липса на информация, на която да стъпят, започват предположения, закръгления и груби сметки. Резултатът накрая е подвеждащ: конкретна цифра, но изчислена на базата на приблизителна информация. Тази цифра заляга като бюджет за изпълнение в плана на съответната компания и всички се фокусират върху нея. Много е трудно тя да бъде променена впоследствие, а това е неизбежно в една или друга степен и е свързано с много обяснения, напрежение и търсене на отговорност за разликите.

Друго неудобство при изготвяне на количествена сметка на етап идеен проект е, че тя не може да бъде доразвита в техническия етап от проектирането, а трябва да бъде изготвена наново. Причината за това е, че много от описаните пера и позиции се променят, други се премахват, трети се добавят. Освен до дублиране на дейности и оскъпяване на проектантския процес, това води и до повишен риск от обърквания и грешки.

Не на последно място е така нареченото „експериментиране“ с взаимовръзката визия-цена. При изготвянето на идеен проект и предварителното му остойностяване, е възможно бюджетът да е по-висок от възможностите или очакванията на компанията. В такъв случай архитектурното студио извършва промени по проекта, като някои от клиентите искат да проверят колко би струвало изпълнение ако се направи промяната Х, а ако това не е достатъчно – колко ще струва ако се направи промяната Y и тн. Това добавя не само време за извършването на съответната промяна или вариант в идейната фаза, но също и време за изчисление и изготвяне на съотевтния вариант на количаствена сметка.

Нашият съвет към клиентите по отношение предварителното бюджетиране е формирането на първоначална представа за бюджет да е само ориентировъчно, на база цена/кв.м. – според предишен опит на проектанта по сходен проект. По отношение по-точната яснота за бюджета – тя може да се получи едва след финализиране на проекта и остойностяване на всяко едно перо от него. Всякакви други опити за ценообразуване на предварителен или междинен етап оскъпявт и удължават проектантския процес, но не носят достатъчно допълнителна стойност за клиента, поради липсата на подробна информация, на която да бъдат базирани.