Има едно широко разпространено схващане при изготвянето на проект за интериорен дизайн – всеки цвят и материал, използван в идейния проект, трябва да е подробно специфициран в техническата документация, защото не може да се разчита, че фирми-изпълнители и доставчици ще вземат предвид визуализациите, а в някои случаи гледат само чертежите и количествените сметки. Ако там не са описани RAL номера за цветовете или имена като например „избелен дъб“ и „орех“ за дървените плоскости, автоматично се приема, че „няма достатъчно информация“ и „ще заложим нещо по наше усмотрение“. За да се избегнат грешки и изненади, в техническата документация специфицираме достатъчно ясно заложените цветове, материали и елементи. Предимството при това подробно специфициране е, че до известна степен улеснява клиента или изпълнителя/доставчика, като позволява директно поръчване без чудене между различни предложения и варианти на един и същи материал.
Сериозен недостатък обаче е рискът от известни разминавания и разлики между проектното изображение и реалния продукт. Този недостатък дължи съществуването си на дигиталния характер на съвременната проектантска работа. Изготвянето на реалистични визуализации, като задължителна част от всеки наш интериорен проект, позволява да се придобие добра представа как ще изглежда даден интериор в завършен вид. И тъй като в нашата работа имаме практиката да залагаме реално съществуващи продукти, с изготвянето на визуализациите се създава се усещането, че работата по избор на цветове и материали е приключила и остава само описването им.
Но работата на проектно ниво (дигитален продукт) не трябва да се бърка с работата по изпълнението (реален продукт). Дори да бъдат избрани на живо конкретни цветове, дамаски, дървени финиши, венециански мазилки и т.н. още преди започване на проектирането, те не могат да бъдат отразени абсолютно точно в дигиталните визуализации. Това е така, защото по пътя към готовите визуализации, цветовете и материалите минават през няколко звена, всяко от които наслагва изкривяване.
Първото звено, което причинява изкривяване, е фотоапаратът, с който ще бъдат снимани избраните материали и цветове, за да бъдат дигитализирани. Дори професионалните апарати не могат да пресъздадат на 100% реалните цветове. Освен това, още преди фотоапарата, голямо значение има на каква светлина ще бъде изложен материалът – бяла/неутрална (4000К), топла/жълта (3000К и надолу) или студена/синя (5000К+). Също така от значение е и светлината, на която ще бъде изложен материалът впоследствие – в изпълнения интериор.
Следващата стъпка са мониторите. От една страна мониторът, на който проектантът изработва интериорния проект, а от друг – мониторът, на който клиентът го разглежда. В най-общия случай това са два монитора с различни настройки.
На последно място идва и принтерът, на който изображенията (евентуално) се разпечатват, за да бъдат разнасяни наляво-надясно при различни доставчици за сравнение и избор на матерали (освен ако не се гледат на таблет или монитор).
Резултатът в края на този процес е, че разпечатаното (или възпроизведено на нечий монитор) изображение на конкретен материал е различно от самия изходен материал, който стои в началото на процеса (доколко различно – зависи от степента на насложено изкривяване).
Ето защо, с течение на времето, нашата практика показа, че подходът трябва да е в известен смисъл обърнат. Преди започване на проектирането, установяваме само в основни рамки предпочитанията на клиента по отношение цветове и материали, а чак впоследствие, в процеса на творческото създаване на интериорния дизайн на пространствата, съчетаваме и комбинираме цветове, материали, елементи, осветление и тн. едни спрямо други, така че да въздействат цялостно, балансирано и естетически издържано.